Старата турска баня – преобразената Арт галерия

След реставрация, историческата Стара турска баня (хамам) от XVI век е преобразена в Арт галерия и от 2015 г. функционира като художествен отдел към Историческия музей.

В нея се организират временни изложби на млади и утвърдени български художници, допринасящи за културния живот на града.

Старата турска баня – хамам (преобразена в арт галерия) е сред най-забележителните архитектурни паметници в Свиленград. Нейната история проследява възхода на османското градоустройство и живота около прочутия мост на Мустафа паша.

Заедно с моста над река Марица, това е една от малкото оцелели сгради от някогашния вакъфски комплекс, изграден през XVI век.

Комплексът е включвал редица сгради с обществено значение – кервансарай, джамия, имарет (благотворителна кухня), дюкяни и баня, около които се оформя ядрото на тогавашното селище.

По това време населеното място носи името Джиср-и Мустафа Паша, в превод – „Мостът на Мустафа паша“, по името на влиятелния везир, служил при султаните Селим I и Сюлейман Великолепни.

Архитектура и предназначение

Макар точната дата на построяване на хамама да не е документирана, се предполага, че сградата е изградена през 30-те или 40-те години на XVI век.

Архитектурата ѝ следва класическия модел на османските обществени бани с ясно разграничени зони за подготовка, хигиена и отдих.

Посетителите първо преминавали през соуклък – прохладно помещение за преобличане и отмора, преди да навлязат в горещата зала (съджаклък), където се извършвало основното къпане и масаж.

За затопляне на водата и поддържане на топлина служело отделно помещение, разположено в задната част.

Интериорът на банята впечатлява с монументалната си конструкция – високи куполи, опиращи се на трампи, пропускат светлина през малки отвори, създавайки ефектен полумрак.

Това придава мистичност и усещане за спокойствие – сякаш времето е спряло в архитектурния език на миналото.

Разрушения, възстановявания и нов живот

През XIX век, с увеличаването на градското население, първоначалната сграда на хамама е разрушена и заменена с по-голяма постройка. Новата баня обаче не просъществува дълго – по време на Балканските войни (1912–1913) тя е опожарена и напълно разрушена.

След освобождението на града, носещ вече името Свиленград, местната управа предприема възстановяване на турската баня, с идеята тя да обслужва както местните жители, така и многото бежанци от Източна и Западна Тракия.

През 1936 г. към сградата са добавени нови помещения, а банята функционира активно до 70-те години на XX век, когато е изградена нова модерна градска баня.

От началото на XXI век интересът към историческата стойност на хамама се възражда.

През 2003 г. сградата е официално обявена за паметник на културата с местно значение, като обект на опазване и бъдещо културно развитие.