Тракийската куполна гробница при село Мезек
Сгушено в полите на Източните Родопи, едва на 7 км западно от Свиленград, китното село Мезек носи спомените на векове.
Въпреки скромните си размери, то съхранява два от най-значимите паметника на българското културно наследство – тракийска куполна гробница от IV в. пр.н.е. и средновековна крепост от XI-XII в.
Откритие, белязано от случайността
Историята започва в зимната нощ на 18 януари 1931 г. Трима местни жители, движени от иманярски подбуди, започват да копаят в насипа на могилата „Мал тепе“, известна сред селяните като Иманярската.
Вместо очаквани съкровища, те откриват бронзова фигура на сатир и съд във форма на цветна чаша – елементи от изящен бронзов канделабър. Възбудени от находките, продължават разкопките и скоро се натъкват на входа на подземно съоръжение – гробница.
Страхът надделява над любопитството – тъмното подземие ги кара да се оттеглят. Един от тях съобщава на кмета, който пристига на място заедно с местния учител Ангел Запрянов и други селяни.
С фенери в ръка, те влизат в гробницата и са първите съвременни хора, които стъпват в нея.
Началото на археологическото изследване
Два дни по-късно, по стечение на обстоятелствата, в Мезек се оказва проф. Георги Данаилов. Със своята проницателност и усет за научна стойност, той настоява за незабавно уведомяване на Народния музей в София.
В отговор, на 24 януари, към селото се отправят проф. Богдан Филов, д-р Иван Велков и д-р Александър Рашенов – изтъкнати учени и представители на музея.
Още на следващия ден вестник „Зора“ публикува новината. През пролетта започват първите систематични археологически дейности – разчистване на входа и сондажи, които разкриват два непокътнати гроба под подовото равнище.
Летните разкопки от юни до август разширяват проучванията в околностите и позволяват прецизно документиране на откритието.
Архитектурна съвършеност в недрата на могилата
Гробницата е изградена под внушителен насип – над 50 000 куб. метра пръст, оформящ могила с височина 15 м и диаметър 90 м. Тя е опасана с крепида – каменен зид с дебелина 5 м, покрит с монолитни плочи.
Паметникът е изцяло ориентиран на изток. Изграден е от прецизно обработени каменни блокове, дълги до 2 метра, подредени без спойка, но скрепени с железни скоби.
Архитектурният план включва:
- дълъг коридор (дромос) – 20,65 м, с двускатен свод и под, застлан с каменни плочи;
- две последователни правоъгълни помещения;
- централна гробна камера с кръгла форма, кошеровиден купол и височина 4,30 м.
Вътре се открояват каменно ложе и две урни. Камерата се е затваряла с бронзови врати, поставени от вътрешната страна. Общата дължина на гробницата е почти 30 м.
Фотограф: Димитър Чокоров
Съкровища на духа и ръката
През 1968 г. гробницата получава статут на паметник на културата с национално значение. Това е признание, което подчертава не само историческата ѝ важност, но и изключителната ѝ архитектура и художествена стойност.
Сред находките се открояват:
- златни накити – розетки, обици, апликации, нанизи, както и посребрен нагръдник;
- уникален бронзов канделабър с детайлна фигура на танцуващ сатир;
- множество съдове от глина и бронз;
- най-внушителната от всички находки – бронзов глиган в реален размер, с тегло 177 килограма.
Тези предмети хвърлят светлина върху живота, изкуството и погребалната традиция на траките – народ, чието присъствие остава дълбоко вписано в културната памет на днешните българи.
Цени
Свържете се с наш представител, за да разберете цените на различните атракции на място.
За контакти
Pаботно време:
Лятно Работно Време
(от 01.05. до 31.10.2025г.)
От 9:30 до 19:30 часа
Зимно Работно Време
(от 01.11. до 30.04.2025 г.)
От 9:30 до 17:00 часа